Сортът Сира е известен в Австралия и страните от Новия свят и като Шираз. 

Сира е червен винен сорт грозде, с произход от Иран. 

Освен във Франция, е разпространен и в Швейцария, Италия, Австралия, Калифорния (САЩ), ЮАР, Аржентина, Мексико и Чили. 

 

През 2001 г. е засаден на малки площи и в България в района на град Любимец и в Сакар. През 2004 г. „Вила Любимец“ прави първата българска сира. 

 

Винен сорт Сира 

Ранен до средно зреещ сорт: в България гроздето узрява около средата на август. Лозите имат среден растеж и не дават високи добиви. Предпочита по-бедни, каменисти почви с добър дренаж. Устойчив на гъбични заболявания и на повечето заболявания по лозите. 

 

Гроздът е малък до среден, цилиндрично-коничен, леко крилат, средно плътен. Зърната са средни по големина, леко овални, черни. 

 

От Сира се правят висококачествени червени сортови вина, както и купажни вина и розета. Младите вина имат характерни тонове на виолетки, екзотични цветя, пушек, розмарин, мащерка, малина, боровинка и касис. Вината се отличават с много плътен, гранатов цвят с лилавеещи нюанси и с висока плътност. Имат голям потенциал за стареене. С остаряването си вината придобиват нови ароматни нотки на шоколад, тютюн и кожа. Във Франция, в долината на река Рона от Сира правят известните тъмни вина "Hermitage" и "Cote Rotie", като в тях се добавят за аромат и малки количества Вионие. Сортът се отглежда повсеместно в цяла Южна Франция, където се използва в купажни вина. Пренесен и засаден в Австралия през ХІХ век, днес Сира е най-разпространеният червен сорт в Австралия, станал емблематичен за австралийските винопроизводители. 

 

РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!

 

Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim

 

Отглеждане:

 

Температурен обхват:

 

Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.

 

Напояване: 

Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. 

 

Местоположение: 

Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.

 

Въздух:

Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност. 

 

Почва: 

Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.

 

Подрязване: 

За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.

Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

 

Видове резитби при лозата:

- Зимна

- Късна

- Смесена

- Пролетна