Описание на продукта
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Пино ноар е стар червен винен сорт грозде, произхождащ от района на Бургундия и Шампан-Ардени, Франция.
Разпространение: Франция, Германия, Италия, Австрия, Швейцария, Испания, Молдова, Великобритания, Южна Африка, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Сортът мутира лесно : има над 1000 различни клона принадлежащи към семейството на Пино Ноар, включително известните сортови мутации Пино блан и Пино гри.
Известен е и с наименованията : Пино неро, Пино фран, Пино чёрный, Блау Бургундер, Пино негро, Округла ранка, Пино черен и др.
Ранно зреещ сорт : гроздето узрява в края на август. Лозите се развиват най-добре, когато са засадени в по хладни райони на склонове с хумусно-карбонатни и варовити почви. Лозите са устойчиви на ниски температури. Пино ноар е от малкото червени сортове, които зреят достатъчно рано, за да се развиват успешно и в най-студените климатични региони като тези в Германия и Швейцария. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Средно устойчив на мана и оидиум, слабо устойчив на сиво гниене.
Гроздът е малък до среден (66-120 г.), цилиндричен, сбит. Зърната са дребни (1,3 г.), сферични, деформирани, синьочерни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е тънка и жилава. Месото е сочно, нежно, с хармоничен вкус. Сокът е безцветен.
Съдържанието на захари в мъстта е 21,4 г./100 мл., киселинността 7,7 г./л. В зависимост от местоотглеждането гроздето се използва за получаване на висококачествени червени вина и шампански виноматериали. Вината от този благороден сорт се отличават със средно интензивен до интензивен цвят и с аромати на червени, понякога черни горски плодове, гъби и горска шума. Най-доброто място за сорта е в Бургундия. Бургундските вина са толкова изключителни, че винарите по цял свят свят се опитват да ги имитират, безуспешно. Заедно със сортовете Шардоне и Пино гри влиза в състава на висококачествените шампански и други пенливи вина.
Отглеждане:
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна