Описание на продукта
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Сортът ДИМЯТ е стар местен сорт.
У нас е широко разпространен в насажденията край черноморското крайбрежие, в Шуменски и Старозагорски район, където е райониран и сега. Заемал е около 20% от площта на винените сортове.
Агробиологична характеристика-сортът е късно зреещ (в Черноморския район узрява през първата половина на Х, а в района на Пловдив около края на ІХ). Гроздът е средно голям, до голям, полусбит до рехав. Зърното е средно едро, сочно, сладко, покрито с жълто-зелена, средно дебела, жилава, здрава кожица. Сортът има добър афинитет към разпространените в страна подложки, но най- подходяща за него е подложката 41 Б.
Лист - среден, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре блюдообразно, със силно мрежесто набръчкана до дребномехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл, Средната лапа завършва с удължен зъб. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, лировидни, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки, във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно, понякога затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата до първото разклонение отгоре, понякога и отдолу е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, слабо мъхната и силно четинеста. Есенната окраска на листа е жълта.
Цвят - двуполов.
Грозд - среден, коничен, понякога с крила, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — едро, овално, зеленикжо-жълто. Ципата е тънка кдехка. Месото е сочно, вкусно, свежо, със слаб ванилиен привкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с голямо плоско ложе.
Димят е късен, винен и десертен сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и висок добив. Добре се развива на склонове със скелети и ваовити почви. Страда от засушаване. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към ниските тури. От гроздето му се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат. Страда от засушаване. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към ниските температури. От гроздето му се получават обикновени бели трапезни вина и висококачествен материал за конячен дестилат.
Отглеждане:
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна