Описание на продукта
Сортът Каберне совиньон произхожда от Франция. Разпространен е във всички лозарски страни - Франция, САЩ, Австралия, Чили, Аржентина и др. У нас е райониран.
Лист - среден, закръглен, силно нарязан, 5-,7-делен, слабо мъхнат. Петурата е загъната нагоре блюдоооразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до много дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и заострено дъно. Долните врязове са затворени с яйцевиден отвор и заострено дъно, понякога отворени, лировидни. Опашният вряз е затворен, с яйцевиден отвор и остро дъно. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа. Нeрватурата само отдолу до първото разклонение е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, тънка, на места розова. Есенната окраска на листа е червена.
Цвят - двуполов. Грозд - малък, цилиндрично-коничен, полусбит.
Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, жилава. Зърно - дребно, сферично, синьочерно, с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с голямо плоско ложе и с къса четчица.
Каберне совиньон е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и среден добив. Развива се добре по хълмове, на леки песъчливи и хумусно-карбонатни почви. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене.
От гроздето му се получават висококачествени трапезни вина, които развиват ценните си качества при стареене. Каберне совиньон е един от най-реномираните сортове за червени трапезни вина.
Основен сорт на областта Медок в района на Бордо, Франция.
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim
Сортът Каберне совиньон произхожда от Франция. Разпространен е във всички лозарски страни - Франция, САЩ, Австралия, Чили, Аржентина и др. У нас е райониран.
Лист - среден, закръглен, силно нарязан, 5-,7-делен, слабо мъхнат. Петурата е загъната нагоре блюдоооразно, с мрежесто набръчкана повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до много дълбоки, затворени, с яйцевиден отвор и заострено дъно. Долните врязове са затворени с яйцевиден отвор и заострено дъно, понякога отворени, лировидни. Опашният вряз е затворен, с яйцевиден отвор и остро дъно. Зъбите са средни, триъгълни, с широка основа. Нeрватурата само отдолу до първото разклонение е оцветена виненочервено. Дръжката е средно дълга, тънка, на места розова. Есенната окраска на листа е червена.
Цвят - двуполов. Грозд - малък, цилиндрично-коничен, полусбит.
Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена в основата, жилава. Зърно - дребно, сферично, синьочерно, с изобилен налеп. Ципата е дебела, жилава. Месото е сочно с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, дебела, с голямо плоско ложе и с къса четчица.
Каберне совиньон е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и среден добив. Развива се добре по хълмове, на леки песъчливи и хумусно-карбонатни почви. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене.
От гроздето му се получават висококачествени трапезни вина, които развиват ценните си качества при стареене. Каберне совиньон е един от най-реномираните сортове за червени трапезни вина.
Основен сорт на областта Медок в района на Бордо, Франция.
Отглеждане:
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна