Описание на продукта
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim
Алфонс Лавале (на френски: Alphonse-lavallée) е червен десертен сорт грозде с произход от Франция. Сортът е получен около 1860 г. в Орлеан (Франция) от свободно опрашване, вероятно от сорта Биволско око. Освен във Франция е разпространен още в Италия, Португалия, Румъния, Калифорния, Аржентина, Чили, Южна Африка, Турция и Израел.
Познат е и с наименованията : Сливова лоза и Рибе.
Средно до късно зреещ сорт. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Лозите са със среден до силен растеж. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Сортът е склонен към изресяване и милерандаж. Най-добре се проявява в топли райони с южно изложение на терена и сравнително богати почви. Реагира положително на повишена почвена и атмосферна влажност.
Гроздовете са средно големи (15,4/9 см), полусбити, цилиндрично-конични, често с едно или две крила. Средната маса на грозда е 280 г. Зърната са едри (21,3/19,6 мм), сферични или слабо овални, често в основата сплеснати, а понякога с продълговати вдлъбнатини, които ги правят ребристи. Консистенцията е месесто-хрупкава, вкусът плодов, напомня слива. Кожицата е дебела, крехка, тъмносиня, с обилен восъчен налеп. Средната маса на едно зърно е 6,5 г.
Алфонс Лавеле е един от най-добрите средно до късно зреещи червени десертни сортове. Гроздето натрупва достатъчно захари (17 – 18 %) при умерено съдържание на титруема киселинност (6,0 – 6,5 г/дм3). Издръжлив е на дълъг транспорт, може да се съхранява при контролирани условия.
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна