Описание на продукта
Тамянка - винен сорт грозде, с произход земите на Близкия изток - Сирия, Ирак, Египет, Иран и др.
Среща се под различни имена в повечето лозарски страни. В България заема големи площи, както и във Франция, Италия, Португалия, Испания, Унгария, страните от бивша Югославия, България, Румъния, Украйна, САЩ.
Познат е и с наименованията: Теменуга (Врачанско), Muscat de Frontignan, Muskat blanc a petits grains, Muskat roze a petits grains (Франция), Muscato di Canelli (Италия), Tamaioasa (Румъния), Тамяника (Сърбия), Мускат белый (страните от бившия СССР).
Тамянка е средно-ранен винен сорт. Узрява през първата половина на септември. След узряване гроздето стафидира. Развива се добре на леки хумусно-карбонатни, песъчливо-глинести или чакълести почви на хълмисти проветриви терени с добро слънчево греене. Лозите имат среден растеж, добра родовитост и среден добив. Сортът се напада от сиво гниене и особено силно от лозовия акар. Слабо устойчив е на ниски зимни температури. Средният добив от декар е около 800 - 1000 кг.
Гроздът е средно голям (120-160 гр.), цилиндричен до цилиндрично-коничен, полусбит до сбит. Зърната са средни, сферични. Кожицата е дебела, ръждивожълта или златистожълта със загар, с характерни дребни черни точици. Месото е сочно, с хармоничен вкус и силен тамянов привкус.
Гроздето натрупва много захари - 20-26 %, при титруема киселинност 6-8 г/ куб.дм. Стафидирането и натрупването на висока захарност правят гроздето подходящо за получаване на висококачествени полусухи и сладки вина, които се отличават с тъмнозлатист цвят, плътност и фин мискетово-тамянов аромат. Класически винен сорт за получаване на качествени десертни вина. В Италия това е прочутото вино "Асти спуманте", в Крим - "Ливадия", "Магарач", "Гурзуф" и "Кастел".
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim
Отглеждане:
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна