Описание на продукта
Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 14,7% от площта на винените лозя.
Агробиологична характеристика - отнася се към групата на среднозреещите сортове (гроздето му достига технологична зрялост около средата на ІХ). Гроздът е средно голям, цилиндрично коничен. Зърното е малко, овално, сочно, с крехка кожица оцветена от тъмночервена до розово. Има много добър афинитет с подложка 41 Б.
Технологична характеристика - в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-24% захари и съдържание на титруеми киселини- 4-5 г/л.
Устойчивост - има средна устойчивост на ниски зимни температури и сравнителна сухоустойчивост. Гроздето е достатъчно издръжливо на сиво гниене.
Добив - лозите са със силен растеж и отлична родовитост (средния добив от декар е около 1000-1500 кг). От гроздето се приготвят светлочервени и розови трапезни вина годни за консумация веднага след избистрянето. Не могат да стареят.
Лист - голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата му е мрежесто набръчкана, загъната нагоре неопределено. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е силно четинеста, до първото разклонение отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средно дълга, мъхнато-четинеста виненочервена. Есенната окраска на листа е червена.
Цвят - двуполов.
Грозд - средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, от розово до тъмночервено и лесно се отделя от дръжчицата. Ципата е тънка, крехка. Месото е нежно, сочно, хрупкаво, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе. Четчицата е къса, оцветена червено.
Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорг, с висока родовитост и висок добив. Не е претенциозен към почвата. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.
Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние. От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията. Памид е подходящ сорт и за купажни вина.
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim
Памид е един от най-старите местни сортове. Разпространен е из цялата страна. Среща се в Македония, Албания, Турция и в други страни. У нас е заемал 14,7% от площта на винените лозя.
Агробиологична характеристика - отнася се към групата на среднозреещите сортове (гроздето му достига технологична зрялост около средата на ІХ). Гроздът е средно голям, цилиндрично коничен. Зърното е малко, овално, сочно, с крехка кожица оцветена от тъмночервена до розово. Има много добър афинитет с подложка 41 Б.
Технологична характеристика - в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-24% захари и съдържание на титруеми киселини- 4-5 г/л.
Устойчивост - има средна устойчивост на ниски зимни температури и сравнителна сухоустойчивост. Гроздето е достатъчно издръжливо на сиво гниене.
Добив - лозите са със силен растеж и отлична родовитост (средния добив от декар е около 1000-1500 кг). От гроздето се приготвят светлочервени и розови трапезни вина годни за консумация веднага след избистрянето. Не могат да стареят.
Лист - голям, овален надлъжно, средно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата му е мрежесто набръчкана, загъната нагоре неопределено. Очертанието на средната лапа образува прав или тъп ъгъл. Горните врязове са средно дълбоки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Долните врязове са плитки, отворени във вид на ъгъл. Опашният вряз е отворен, стреловиден, равностранен или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа. Нерватурата е силно четинеста, до първото разклонение отгоре и отдолу виненочервена. Дръжката е средно дълга, мъхнато-четинеста виненочервена. Есенната окраска на листа е червена.
Цвят - двуполов.
Грозд - средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървесинена в основата, крехка. Зърно — средно, овално, от розово до тъмночервено и лесно се отделя от дръжчицата. Ципата е тънка, крехка. Месото е нежно, сочно, хрупкаво, с хармоничен вкус. Дръжчицата е къса, тънка, с малко конусовидно ложе. Четчицата е къса, оцветена червено.
Памид е средно зреещ винен сорт. Гроздето му узрява през първата половина на септември. Той е силно растящ сорг, с висока родовитост и висок добив. Не е претенциозен към почвата. Устойчив е на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.
Гроздето му поради приятния вкус и лекота се използува за консумация в прясно състояние. От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията. Памид е подходящ сорт и за купажни вина.
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна