Този сорт лози произхожда от Южна Франция. 

 

В областта коняк постепенно измества сорт Фол бял. Отглежда се много и в Тоскана, Италия, където го наричат Требиано (Trebbiano), затова мнозина са на мнение, че неговата родина е там. Добре вирее също в България, Молдавия, Канада. Той става известен още през 1302 г., когато го описва италианският ботаник Пиер Креченци. Наричат го още Мюскадел (Muscadelle), той често се добавя в неголямо количество при асамблажа на белите вина. В известно количество, добавен към грозде от червени сортове, влиза в състава на прочутите вина “Кианти”. Този сорт, от който в района Арманяк има около 11 250 ха (75 % от площта на лозята), добре приспособен към местните почви, е устойчив на студ, адаптиран към оидиум и сиво гниене, и е сравнително устойчив на суша и много родовит - от един хектар се получават до 100-150 хл вино. Требиано е един от основните сортове, от който се получава “Арманяк”.

 

Агробиологична характеристика- отнася се към групата на къснозреещите сортове (гроздето му узрява в края на ІХ- началото на Х). Гроздът е средно голям до голям, крилат. Зърното е малко, почти сферично, покрито със средно дебела, жилава, жълто-зелена с восъчен налеп кожица. Изресяване и милерандаж при този сорт не се наблюдават. Има афинитет към разпространените в страната подложки, но най-подходяща за него е 41 Б.

Технологична характеристика- в консумативна зрялост гроздето натрупва около 18-21% захари и съдържание на титруеми киселини- 7-9,5 г/л. Гроздето има добра захарност, която достига 24-25% и висока киселинност. Вината от него са с фин вкус и бързо развиват букет, но не подлежат на развитие при стареене. У нас се използва предимно за дестилатни виноматериали.

Устойчивост- лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури и суша, но притежават добра устойчивост на оидиум и сиво гниене.

Добив- отличават се с добър растеж и много добра родовитост (средният добив от декар е 1000-1500 кг). В района на Поморие и Бургас от него се получават виноматериали за получаването на бренди („Ахелой”).

Лист — голям, овален надлъжно, силно нарязан, 5-делен, мъхнат. Петурата е загъната нагоре неопределено, с едро мехуреста повърхност. Очертанието на средната лапа образува остър ъгъл. Горните врязове са дълбоки до средни, затворени, с яйцевиден отвор и със закръглено дъно. Долните врязове са плитки, отворени, с успоредни страни и с остро дъно. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно или затворен, с елиптичен отвор. Зъбите са големи, триъгълни, с широка основа, понякога по-светло оцветени. Нерватурата отгоре и отдолу е светложълтеникава. Дръжката е средно дълга, светлозелена, гола. Есенната окраска на листа е жълта.

Цвят — двуполов. Грозд — голям, коничен, разклонен в основата, крилат, полусбит. Дръжката е средно дълга, средно дебела, вдървесинена цялата, жилава. Зърно — почти дребно, сферично, зеленикавожълто (при презряване порозовява) с дребни, редки точици. Ципата е прозрачна, дебела, жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус. Дръжчицата е средно дълга, тънка, с малко конусовидно ложе и къса четчица. 

 

Юни блан е много късен винен. Гроздето му узрява през първата половина на октомври. Предпочита леките песъчливо-глинести почви, където проявява своите ценни качества. Има силен растеж, много висока родовитост и висок добив. Афинитетът му към разпространените у нас подложки е добър. Чувствителен е на студено е сравнително устойчив на суша. Гроздето му не се напуква и почти не загнива. Поради високата си киселинност от гроздето му се получават висококачествени конячни виноматериали, които бързо узряват. В провинцята Шарант и Арманяк (Франция) той е изместил други сортове като Фол бял, за производство на коняци и арманяк.

 

РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!

 

Подложка: Американска дива лоза - SO4 selection openheim

 

Отглеждане:

 

Температурен обхват:

 

Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.

 

Напояване: 

Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. 

 

Местоположение: 

Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.

 

Въздух:

Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност. 

 

Почва: 

Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.

 

Подрязване: 

За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.

Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

 

Видове резитби при лозата:

- Зимна

- Късна

- Смесена

- Пролетна