Описание на продукта
РАСТЕНИЯ СЕ ПРЕДЛАГАТ НА ГОЛ КОРЕН И Е НЕОБХОДИМО ДА БЪДАТ ЗАСАДЕНИ ВЕДНАГА ИЛИ ПРАВИЛНО СЪХРАНЕНИ!
Рубин е хибриден червен винен сорт грозде, селектиран в края на 40-те години на XX век в Института по лозарство и винарство — гр. Плевен чрез кръстосване на сортовете Небиоло и Сира. Утвърден е като нов сорт от Държавната сортова комисия. Препоръчва се за Южния и Източния лозарски райони.
Средно зреещ сорт - първата половина на септември. Развива се добре на хълмисти терени с достатъчно дълбоки, средно богати почви. Има силен растеж, добра родовитост и среден добив. Добивът от декар е 1000 - 1200 кг. Гроздето е издръжливо на напукване и сиво гниене. След узряване стафидира и увеличава захарното си съдържание. Съдържа 23-25 % захари, а в благоприятни години захарното съдържание може да достигне до 30 %.
Гроздът е средно голям (173 г.), коничен, полусбит до сбит, с едно или две крила. Зърната са дребни, сферични, синьочерни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е тънка, жилава, здрава, устойчива на напукване и гниене, богата на багрила и танин. Месото е сочно и сладко, със свеж и хармоничен вкус.
Използва се за получаване на висококачествени трапезни, полусладки и сладки вида. Те се отличават с наситен тъмночервен цвят, екстрактивност и добър хармоничен вкус,с нюанси на боровинка, къпина и виолетки. Вината имат потенциал за стареене.
Отглеждане:
Температурен обхват:
Лозата се развива в страни с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но ѝ трябва относително студено време, за да бъде в зимен покой. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С. Температури над посочените започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят изгаряне на листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до -17°С.
Напояване:
Лозата развива дълбоки корени и черпи вода от долните слоеве на почвата. Тя не се нуждае от прекалено напояване, но водата ѝ е изключително важна. Трябва да се внимава обаче да не се прекалява с влагата, защото тя не би имала хубав ефект върху лозата. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдяват растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват.
Местоположение:
Мястото на лозата трябва да бъде съобразено най-вече с подпочвените води. Тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им.
Въздух:
Въздушната влажност е от голямо значение. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
Почва:
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Подходяща е за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви, могат да се превърнат много пустеещи земи например.
Подрязване:
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Оставена без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки, които се оплитат една в друга.
Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Видове резитби при лозата:
- Зимна
- Късна
- Смесена
- Пролетна